Винаги ли договорът за дарение е безвъзмезден, или е възможно да се

Винаги ли договорът за дарение е безплатен, или е допустимо да се желае нещо от надарения?
Ф. К., София

 

В член 225 на Закона за отговорностите и договорите (ЗЗД) изрично е посочено, че " с контракта за подаяние донорът отстъпва незабавно и безплатно нещо на дарения, който го приема ". По този контракт една страна придобива единствено права, а другата - отговорности. Така донорът има отговорностите да трансферира собствеността върху съответната движима или недвижима движимост, а дареният има единствено правата да я получи, той не поема никакви отговорности.

Договорът за подаяние е на процедура едностранен договор. Той обаче се разграничава от едностранната договорка. Дарението е едностранен контракт, само че двустранна договорка, защото и при него вземат участие две насрещни волеизявления - на донора и на този, който приема дарението. Докато при едностранната договорка се съдържа единствено едно волеизявление - да вземем за пример наследството, отказ от завещание.

Предмет на подаяние може да бъде всевъзможен тип благосъстоятелност - движима или недвижима, пари, апартамент, имот, автомобил, тв приемник, картина. Може да се подаряват и скъпи книги, даже вземания.

Задължително е обаче собствеността, която ще се подарява, да съществува действително. Обещанието за подаяние не създава никакво деяние. Дарението, доколкото се отнася до бъдещо имущество, е незначително. Нищожно е и дарението, когато то или претекстът, с който е направено, са противни на закона или на положителните нрави, а по този начин също и когато изискванията или тежестта са невъзможни.

Важно е да се знае, че дарението може да бъде анулирано. Според Закон за задълженията и договорите това може да стане, когато дареният умишлено убие или се опита да убие донора, неговия съпруг/а или негово дете или е съизвършител в такова закононарушение, в случай че действието е осъществено при условия, които изключват наказуемостта. Или пък, ако набеди донора в закононарушение, наказуемо с отнемане от независимост не по-малко от три години, в случай че набедяването се преследва по просба на потърпевшия и такава не е подадена. Същото е допустимо и в случай че дареният откаже да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае. Тези разпореждания обаче не се отнасят до нормалните и възнаградителните блага. Това значи, че не може да се желаят дарове, дадени примерно за рожден ден.

Искът за анулацията може да се предяви в едногодишен период. Той тече от момента, в който на донора са станали известни основанията за анулация на дарението. До приключването на този период искът може да бъде предявен и от наследниците на донора, в случай че той е умрял преди този момент. Предварителният отвод от този иск е незабележим. Отмяната на дарението обаче не визира правата, които трети лица са придобили върху подарените парцели преди отбелязването на исковата молба. Дареният обаче дължи на донора обезщетение за това, с което се е обогатил.

Ако донорът е физическо лице, той би трябвало наложително да е работоспособен. Законът е експлицитен в постановката, че подаяние, отвод от права, предоставяне на заем и застраховане на непознати отговорности посредством залог, ипотека или обезпечение от ненавършили пълноправие деца са оскъдни. Дарение може да получи всяко физическо или юридическо лице.